Велико Търново. В рамките на Международното туристическо изложение „Културен туризъм“ във Велико Търново се проведе ключова дискусия на тема „Туризмът в условията на глобални промени“. Събитието събра заместник-министъра на туризма проф. Модева, представители на общини, Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, туристически обекти и водещи компании от бранша.
Основен акцент в разговорите беше необходимостта от иновации и стратегически управленски решения за развитие на сектора. Проф. Модева заяви, че туризмът се утвърждава като ясен приоритет, тъй като ангажира голяма част от работодателите в страната. Тя подчерта, че е важно да се следят не само броят на нощувките и туристите, но и качеството на предоставяната услуга.
По време на дискусията бяха изнесени актуални данни, които очертават тенденциите в сектора
В 21 общини в страната е отчетено около 1% увеличение на посетителите с цел културно-исторически туризъм. На европейско ниво около 14% от туристите пътуват с културна цел, а също толкова проявяват интерес към градски разходки.
Около 4% са туристите, интересуващи се от винен и кулинарен туризъм, което формира общ дял от около 32% за тези форми на туризъм.
В световен мащаб делът на туристите с интерес към културен туризъм варира между 14 и 20%.
От Министерството на туризма отчетоха активна работа с летищни компании, като вече са договорени 100 000 седалки за следващия сезон. Води се диалог с Министерството на външните работи за облекчаване на визовия режим. Продължава работата по решаването на кадровия въпрос в бранша – учредена е Асоциация на висшите училища, има споразумение с гимназиите за студентски и ученически практики.
Институцията работи в тясно сътрудничество с МРРБ и Министерството на транспорта, защото без транспортна свързаност, добра инфраструктура и развитие на българските курорти не могат да бъдат постигнати големи резултати. Предстои създаването на фонд за маркетинг и реклама, както и утвърждаването на бранд „България“. Предвижда се и създаване на Национална обсерватория за оценка на българския туристически продукт, както и по-тясна връзка с академичните среди за оценка и дигитализация.
Петър Стефанов, регионален председател на БХРА, заяви, че браншът е в трудно положение заради възстановения 20% ДДС. Косвените данъци надхвърлят печалбите, което принуждава ресторантьорите и хотелиерите да вдигат цените. От своя страна преподаватели от ВТУ споделиха, че без стратегически управленски решения няма развитие на бранша. В хотелиерството материалната база нараства по-бавно от приходите, което означава, че трябва да се спре представянето на България като евтина дестинация.
Вече има обекти и региони с висок интерес към тях като Габрово, Велико Търново, Пловдив и Смолян. Проучвания показват, че ако се увеличи инвестицията с 1% на посетител, възвръщаемостта ще е 55%. Ситуацията обаче е сложна заради геополитическата обстановка.
Заместник-кметът на Велико Търново Георги Недев подчерта важността на връзката местна власт – бизнес – държава. Община Велико Търново подготвя специална платформа за туризъм и нови атракции на крепостта Трапезица. Александър Карачолев допълни, че във Велико Търново освен на културния туризъм ще се наблегне и на спортния туризъм след реновирането на Двореца на културата и спорта. Георги Недев информира още, че се подготвя сключването на договор с аматьорското Джиро Италия, което от 2027 година ще се провежда във Велико Търново три години подред.
Боян Милушев говори за иновативни подходи при представянето на значими туристически обекти.
„Стремим се да разкажем историята по интересен и разбираем начин. Туризмът е емоция и преживяване“, заяви Милушев.
Като пример беше дадена пещера Магурата, която е затворена, но е оживяла чрез 3-измерен модел, който в 20 минути разказва за древните скални рисунки.
Дискусията завърши с консенсус, че бъдещето на българския туризъм зависи от обединените усилия на държавата, бизнеса, академичните среди и местната власт, както и от смели инвестиции в иновации, дигитализация и качество на преживяването.
